“Говори се,
че преди да се влее в морето
реката трепери от страх.
Тя поглежда назад към пътя,
който е изминала,
от върховете на планините,
дългият криволичещ път,
пресичащ гори и села.
И пред нея,
тя вижда Океан толкова огромен,
че вливайки се
няма нищо повече от това
ДА ИЗЧЕЗНЕ завинаги.
Но няма друг начин.
Реката не може да се върне назад.
Никой не може да се върне назад.
Да се върнеш назад
е невъзможно при това съществуване.
Реката трябва да поеме риска
да се влее в Океана,
защото само тогава страхът ще изчезне,
защото там реката ще разбере,
че не става въпрос за изчезване в Океана,
а за ПРЕВРЪЩАНЕ В ОКЕАН.”
– Халил Джубран
Бъдете вдъхновени и вдъхновявайте!
х КК
