Нуждаем се от този южен град,
сред който ние сме пристигнали изневиделица.
Нуждаем се от нарове,
опрели облите си същества в прозорците.
И се нуждаем от река,
за да не се налага повече да ходим по земята.
И се нуждаем от прозорец,
който гледа
как с тебе идваме при есента.
Нуждаем се от няколко смокинови черти,
за да си нарисуваме
изящни извинителни причини.
Една от тях са дрехите, които всеки път
ни казват колко им е трудно да се гледат.
Обичаме се,
колкото да се залутаме съвсем
и да не можем да отидем пò на юг от себе си.
Ще захладнее,
щом оранжевата котка
затрупва сянката си с паднали листа.
За този южен град е лесно да е жив,
но ние ще сме само прелетни,
ако не забележим,
че имаме единствено
два есенни следобеда.
И трябва да решим –
след кой от тях ще завалят снежинки.” 🌊
– Николай Милчев
Бъдете вдъхновени и вдъхновявайте!
х КК
